„Я ДУМАЛА, РОССИЙ – ЭТО КНИЖКИ...”
Ларисса Николаевна Андерсен (1911-2012 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АЗ МИСЛЕХ, ЧЕ РУСИЯ – ТУЙ СА КНИГИ
Аз мислех, че Русия – туй са книги.
Което учили сме досега.
А също питки, борш, пирожки, блини,
на тихи песни ласкава тъга.
И куполите. Тъмните икони.
Камбанени великденски искри.
И тези позамачкани пагони,
които татко зад икона скри.
В мъгли предишни старци-великани.
Гръмовни дни и траурни брези.
Русия – дъх. Русия – в гърло камък.
Русия – стон, горчилка от сълзи.
Ударения
АЗ МИСЛЕХ, ЧЕ РУСИЯ – ТУЙ СА КНИГИ
Аз ми́слех, че Руси́я – ту́й са кни́ги.
Кое́то у́чили сме досега́.
А съ́што пи́тки, бо́рш, пиро́жки, бли́ни,
на ти́хи пе́сни ла́скава тъга́.
И ку́полите. Тъ́мните ико́ни.
Камба́нени вели́кденски искри́.
И те́зи позама́чкани паго́ни,
кои́то та́тко зад ико́на скри́.
В мъгли́ преди́шни ста́рци-велика́ни.
Гръмо́вни дни́ и тра́урни брези́.
Руси́я – дъ́х. Руси́я – в гъ́рло ка́мък.
Руси́я – сто́н, горчи́лка от сълзи́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Ларисса Андерсен
Я ДУМАЛА, РОССИЙ – ЭТО КНИЖКИ...
Я думала, Россия – это книжки.
Всё то, что мы учили наизусть.
А также борщ, блины, пирог, коврижки
И тихих песен ласковая грусть.
И купола. И тёмные иконы.
И светлой Пасхи колокольный звон.
И эти потускневшие погоны,
Что мой отец припрятал у икон.
Всё дальше в быль, в туман со стариками.
Под стук часов и траурных колёс.
Россия – вздох. Россия – в горле камень.
Россия – горечь безутешных слёз.
---------------
Руската поетеса и балерина Лариса Андерсен (Ларисса Николаевна Андерсен) е родена на 25 февруари 1911 г. в гр. Хабаровск . През 1922 г. със семейството си емигрира в Китай. Завършва средно образование в Харбин. Участва в кръжока на младите литератори „Чураевка”. Първите си стихотворения публикува в сп. „Журнал Христианского союза молодых людей” и в сп. „Рубеж” през 1928 г. Публикува поезия в емигрантски издания като „Прожектор”, „Слово”, „Русская мысль”, „Грани”, „Возрождение”, „Современник” и др., участва в поетичните сборници и антологии „Остров”, „Антология стихотворений поэтов-дальневосточников”, „Харбин: Ветка русского дерева”, „Мы жили тогда на планете другой”, „Русская поэзия Китая”, „Строфы века” и др. Над 15 години танцува в кабарета, в оперети и в големи балетни и оперни постановки. От 1971 г. живее във Франция. Автор е на стихосбирките „По земным лугам” (1940 г.), „Остров Лариссы” (1986 г.) и „Одна на мосту” (2006 г.), издадени в Китай, САЩ и Русия. Умира на 29 март 2012 г. в гр. Ле Пюи ан Вале, Франция.